сряда

Хайку

Преди малко се сетих за хайкуто. Чистите образи, които създава. Дори сякаш понякога да те кара да вдишаш най-чист въздух. Винаги съм го намирала за красиво.
Тъй като видях това сега ще остане Башо.

Събира падналите листи
за да си приготвя чай в къщурката
самият зимен вятър

Над облаци от цветове
камбани на Уено ли
или Асакуса бият?

Върху клон безлистен
кацнала е врана
здрачна есен

Светкавица -
вик на чапла
пронизва тишината.

Покрай пътя
цъфтят диви рози
в устата на моя кон - също.

Върху бялата главичка на мака
лежи откъснато крило на пеперуда -
скъп спомен.

Първият новогодишен сняг -
ах, под него леко се навеждат
цветовете на жълти нарциси.

В дъждовете на май
едно нещо не остава скрито -
мостът на Сета Бей

Появяват се облаци
и ни дават шанс да отдъхнем
от съзерцание на луната

( не знам кой е преводач, от различни места са)

Няма коментари: